Старецът и морето

Лодката стара в хангара отдавна лежи, може би сънува морски бури.
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш, твойто море май ти отне младостта.
Още си тук, само че друг е света.
Хайде, старче, в ръце да се вземеш и отново на път да
поемеш, не от лудост, не за слава, просто пътят продължава.
Тихо в мъглата се буди южния град, ранен фар заплита тънки мрежи.
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш, твойто море май ти отне младостта.
Още си тук, само че друг е света.
Твоят дом е градът край морето,
ето пристана бял откъдето към
надежди и миражи тръгват всички екипажи.
Към надежди и миражи тръгват всички...
Хайде, старче, в ръце да се вземеш и отново на път да
поемеш, не от лудост, не за слава, просто пътят продължава.
Не от лудост, не за слава, просто пътят продължава.