Confession

Не, не е време
За безверие не е време
Не, не е време
За безвремие няма време
Аз вече знам

Знам, че изповед дива, в недокоснато цяло
Се изтръгва към теб, към тебе небе
А душата ми жива, разцъфнала в бяло
Молитва за мен чете

Вечно лъган горчиво и ограбван по път
От изпросена обич, почти като бунт
Разярен и заплашван в оцелялата плът
В мен умира отново и се ражда духът

Засияла и властна, в неочаквано бяло
Разтопила със дъх ледове
И любовта ми - станала страстна в горещото тяло
Ще приеме студа по-добре

С пепел от съдба несбъдната, с болка от вина
С бунт в самия мен, кога да си простя
Идва моят ден за изповед-време е сега
За един живот изгубен в самота

Но пак развихря се буря със внезапно начало
Заизвиват се лудо избуяли треви
Изповед млада, невъзкръсвала в тяло
С нова сила напира навън да роди

Не е време за изповед, нито за грях
Не е време да бъда разпъван от страх
Не е време за изповед, нито за грях
За молитва е време, разбрах

Не е време
Не е време